Живот на заем - кой ли би мечтал.
Но го живеем в страх и изумление.
Топим се - кой живял-недоживял
и търсим за душите си спасение.
На заем всичко - харчове, мечти
и те се губят неосъществими.
Без нищичко оставаме почти,
забравяме и собственото име.
Дали ще има след смъртта живот,
да изживеем него като хора.
Или в какъвто впрегнат си хомот,
дотам е гордостта ти и позора.
© Гинка Гарева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
