Живот на заем - кой ли би мечтал.
Но го живеем в страх и изумление.
Топим се - кой живял-недоживял
и търсим за душите си спасение.
На заем всичко - харчове, мечти
и те се губят неосъществими.
Без нищичко оставаме почти,
забравяме и собственото име.
Дали ще има след смъртта живот,
да изживеем него като хора.
Или в какъвто впрегнат си хомот,
дотам е гордостта ти и позора.