12.09.2009 г., 0:55

Живот на заем

988 0 5

Живот на заем - кой ли би мечтал.

Но го живеем в страх и изумление.

Топим се - кой живял-недоживял

и търсим за душите си спасение.

 

На заем всичко - харчове, мечти

и те се губят неосъществими.

Без нищичко оставаме почти,

забравяме и собственото име.

 

Дали ще има след смъртта живот,

да изживеем него като хора.

Или в какъвто впрегнат си хомот,

дотам е гордостта ти и позора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щеше ми се да има и такова блаженство:
    Блажени впрегнатите в хомот, защото те ще се наситят на свободата и на сладката почивка.Може пък и да има.Само дето никой не се е върнал да го засвидетелствува.
  • Я да си го живеем този както ни харесва, че току виж не ни чака нищо там - отвъд...
  • Още никой не се е върнал за да разкаже.
    Така, че да не храним празни надежди.
    Поздрави!
  • Лошо Райчо,уби ми последната надежда!
  • "Ще кажа неприятност,
    но след живота тук,
    по всяка вероятност
    не ни очаква друг." - Валери Петров)))

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...