12 сент. 2009 г., 00:55

Живот на заем

994 0 5

Живот на заем - кой ли би мечтал.

Но го живеем в страх и изумление.

Топим се - кой живял-недоживял

и търсим за душите си спасение.

 

На заем всичко - харчове, мечти

и те се губят неосъществими.

Без нищичко оставаме почти,

забравяме и собственото име.

 

Дали ще има след смъртта живот,

да изживеем него като хора.

Или в какъвто впрегнат си хомот,

дотам е гордостта ти и позора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щеше ми се да има и такова блаженство:
    Блажени впрегнатите в хомот, защото те ще се наситят на свободата и на сладката почивка.Може пък и да има.Само дето никой не се е върнал да го засвидетелствува.
  • Я да си го живеем този както ни харесва, че току виж не ни чака нищо там - отвъд...
  • Още никой не се е върнал за да разкаже.
    Така, че да не храним празни надежди.
    Поздрави!
  • Лошо Райчо,уби ми последната надежда!
  • "Ще кажа неприятност,
    но след живота тук,
    по всяка вероятност
    не ни очаква друг." - Валери Петров)))

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...