20 sept 2009, 21:33

Живот-Тъга

  Poesía » Otra
880 0 4

Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.

Тихичко плача в тъмнината
заедно със самотата.
Това е борба,
живот - тъга.

Песни весели не пея,
не мога и да се смея.
Опитвам се болката да спра,
от учас зла да се отърва.

Човекът в мен духом пада.
лутам се в забрава,
Тялото пулсира,
живота замира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонио Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за коментарите и отделено внимание да прочетете творбата ми!
    Емилия, дано сте права. :С
  • Живота е шарен!
    След такава тъга и болка неминуемо ще дойде светлината:

    "Ураган от чувства помита черната тлен."

    Поздрав!
    Емилия
  • Лиричнното чувство в тези стихове е оправдано и мотивирано. Но вън от поезията - жив е животът! Поздрави!
  • Да, такъв е живота.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...