20 sept 2009, 21:33

Живот-Тъга

  Poesía » Otra
883 0 4

Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.

Тихичко плача в тъмнината
заедно със самотата.
Това е борба,
живот - тъга.

Песни весели не пея,
не мога и да се смея.
Опитвам се болката да спра,
от учас зла да се отърва.

Човекът в мен духом пада.
лутам се в забрава,
Тялото пулсира,
живота замира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонио Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за коментарите и отделено внимание да прочетете творбата ми!
    Емилия, дано сте права. :С
  • Живота е шарен!
    След такава тъга и болка неминуемо ще дойде светлината:

    "Ураган от чувства помита черната тлен."

    Поздрав!
    Емилия
  • Лиричнното чувство в тези стихове е оправдано и мотивирано. Но вън от поезията - жив е животът! Поздрави!
  • Да, такъв е живота.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...