20.09.2009 г., 21:33 ч.
Живот-Тъга
Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината
заедно със самотата.
Това е борба,
живот - тъга.
Песни весели не пея,
не мога и да се смея.
Опитвам се болката да спра,
от учас зла да се отърва.
Човекът в мен духом пада.
лутам се в забрава,
Тялото пулсира,
живота замира.
© Антонио Ботев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Живота е шарен!
След такава тъга и болка неминуемо ще дойде светлината:
"Ураган от чувства помита черната тлен."
Поздрав!
Емилия -
Лиричнното чувство в тези стихове е оправдано и мотивирано. Но вън от поезията - жив е животът! Поздрави!
-
Да, такъв е живота.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Емилия, дано сте права. :С