Живот-Тъга
Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината
заедно със самотата.
Това е борба,
живот - тъга.
Песни весели не пея,
не мога и да се смея.
Опитвам се болката да спра,
от учас зла да се отърва.
Човекът в мен духом пада.
лутам се в забрава,
Тялото пулсира,
живота замира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антонио Ботев Все права защищены
