metallzone (Антонио Ботев)
16 10
Sep 20, 2009, 9:33 PM

Живот-Тъга 

  Poetry » Other
729 0 4

Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.

Тихичко плача в тъмнината
заедно със самотата.
Това е борба,
живот - тъга.

Песни весели не пея,
не мога и да се смея.
Опитвам се болката да спра,
от учас зла да се отърва.

Човекът в мен духом пада.
лутам се в забрава,
Тялото пулсира,
живота замира.

© Антонио Ботев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси за коментарите и отделено внимание да прочетете творбата ми!
    Емилия, дано сте права. :С
  • Живота е шарен!
    След такава тъга и болка неминуемо ще дойде светлината:

    "Ураган от чувства помита черната тлен."

    Поздрав!
    Емилия
  • Лиричнното чувство в тези стихове е оправдано и мотивирано. Но вън от поезията - жив е животът! Поздрави!
  • Да, такъв е живота.
Random works
: ??:??