Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината
заедно със самотата.
Това е борба,
живот - тъга.
Песни весели не пея,
не мога и да се смея.
Опитвам се болката да спра,
от учас зла да се отърва.
Човекът в мен духом пада.
лутам се в забрава,
Тялото пулсира,
живота замира.
© Антонио Ботев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
