13 feb 2024, 10:47

Живот в суета

  Poesía
801 0 0

В русо се боядисах.

със идея за лъжа.

Що поеми не написах,

но с блондинката греша.

Защото има странен вид,

така затворена и тиха,

ала в свят живее скрит,

просто болките се не изтриха.

Но грешката е там самата,

колко пъти я изричам.

Тя ни удря по сърцата, 

но тези грешки ги обичам.

Те не знаят, но раняват

и след тях си пак виновен,

а този опит що оставят,

от ада с него си изгонен.

Ала пак аз не ценя се,

че съм болна не отричах,

болна вътрешно, държа се

и за грешките предричах.

Но тогава предпочитах 

да си кажа, че обичах,

дори след кармата да тичах,

на червено не пресичах,

във успеха се заричах -

живот прекрасен го наричах. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...