В русо се боядисах.
със идея за лъжа.
Що поеми не написах,
но с блондинката греша.
Защото има странен вид,
така затворена и тиха,
ала в свят живее скрит,
просто болките се не изтриха.
Но грешката е там самата,
колко пъти я изричам.
Тя ни удря по сърцата,
но тези грешки ги обичам.
Те не знаят, но раняват
и след тях си пак виновен,
а този опит що оставят,
от ада с него си изгонен.
Ала пак аз не ценя се,
че съм болна не отричах,
болна вътрешно, държа се
и за грешките предричах.
Но тогава предпочитах
да си кажа, че обичах,
дори след кармата да тичах,
на червено не пресичах,
във успеха се заричах -
живот прекрасен го наричах.
© Йоанна Михайлова Todos los derechos reservados