В русо се боядисах.

със идея за лъжа.

Що поеми не написах,

но с блондинката греша.

Защото има странен вид,

така затворена и тиха,

ала в свят живее скрит,

просто болките се не изтриха.

Но грешката е там самата,

колко пъти я изричам.

Тя ни удря по сърцата, 

но тези грешки ги обичам.

Те не знаят, но раняват

и след тях си пак виновен,

а този опит що оставят,

от ада с него си изгонен.

Ала пак аз не ценя се,

че съм болна не отричах,

болна вътрешно, държа се

и за грешките предричах.

Но тогава предпочитах 

да си кажа, че обичах,

дори след кармата да тичах,

на червено не пресичах,

във успеха се заричах -

живот прекрасен го наричах.