Feb 13, 2024, 10:47 AM

Живот в суета

  Poetry
795 0 0

В русо се боядисах.

със идея за лъжа.

Що поеми не написах,

но с блондинката греша.

Защото има странен вид,

така затворена и тиха,

ала в свят живее скрит,

просто болките се не изтриха.

Но грешката е там самата,

колко пъти я изричам.

Тя ни удря по сърцата, 

но тези грешки ги обичам.

Те не знаят, но раняват

и след тях си пак виновен,

а този опит що оставят,

от ада с него си изгонен.

Ала пак аз не ценя се,

че съм болна не отричах,

болна вътрешно, държа се

и за грешките предричах.

Но тогава предпочитах 

да си кажа, че обичах,

дори след кармата да тичах,

на червено не пресичах,

във успеха се заричах -

живот прекрасен го наричах. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...