13 февр. 2024 г., 10:47

Живот в суета

800 0 0

В русо се боядисах.

със идея за лъжа.

Що поеми не написах,

но с блондинката греша.

Защото има странен вид,

така затворена и тиха,

ала в свят живее скрит,

просто болките се не изтриха.

Но грешката е там самата,

колко пъти я изричам.

Тя ни удря по сърцата, 

но тези грешки ги обичам.

Те не знаят, но раняват

и след тях си пак виновен,

а този опит що оставят,

от ада с него си изгонен.

Ала пак аз не ценя се,

че съм болна не отричах,

болна вътрешно, държа се

и за грешките предричах.

Но тогава предпочитах 

да си кажа, че обичах,

дори след кармата да тичах,

на червено не пресичах,

във успеха се заричах -

живот прекрасен го наричах. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...