Човек (Анна Станоева)
190 4960
23 abr 2007, 14:34

Животе мой 

  Poesía
697 0 9

                                             Как хубаво ме караш да се смея,
                                             понякога да плача до зори,
                                             чудесни песни да запея,
                                             дори когато ярост в мен кипи.

                                             Със радост и със мъка ме даряваш,
                                             аз шансове безбройни пропилях,
                                             на всекиго надеждата оставяш,
                                             любов раздаваш със замах.

                                             Как страстно съм се вкопчила във тебе,
                                             тъй влюбена от първия си плач,
                                             а ти раздяла искаш с мене,
                                             животе мой и мой палач.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??