Apr 23, 2007, 2:34 PM

Животе мой

Poetry

844 0 9

                                             Как хубаво ме караш да се смея,
                                             понякога да плача до зори,
                                             чудесни песни да запея,
                                             дори когато ярост в мен кипи.

                                             Със радост и със мъка ме даряваш,
                                             аз шансове безбройни пропилях,
                                             на всекиго надеждата оставяш,
                                             любов раздаваш със замах.

                                             Как страстно съм се вкопчила във тебе,
                                             тъй влюбена от първия си плач,
                                             а ти раздяла искаш с мене,
                                             животе мой и мой палач.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Силно е!

2021-01-12T17:24:07+02:00
Майкъл (Майк)

Изненадвашт край аз мислех че става дума за мъж.Стихотворение с неочакван край.

2007-09-11T17:40:01+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много ми хареса,мила!

2007-04-24T03:56:12+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубаво!

2007-04-23T16:01:27+03:00
irra (Ивелина)

Въздейства ми адски много Браво!

2007-04-23T15:06:40+03:00