7 oct 2008, 19:38

Животе мой 

  Poesía » Filosófica
557 0 7

Животе мой,защо ме мамиш

с безкрайна прелест и красота,

нагиздена като невеста

живях омаяна от любовта?

 

Защо посрещна ме със ласки

в младежките ми щури дни,

ала изпращаш ме със бръчки

в трънливия ми път на старини?

 

Омаяна от тебе крачех

в едно събрала радост и печал,

но те напускам огорчена,

кой ли те е някога раэбрал...

 

 

 

 

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??