7.10.2008 г., 19:38 ч.

Животе мой 

  Поезия » Философска
597 0 7
Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки
в младежките ми щури дни,
ала изпращаш ме със бръчки
в трънливия ми път на старини?
Омаяна от тебе крачех
в едно събрала радост и печал,
но те напускам огорчена,
кой ли те е някога раэбрал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Предложения
: ??:??