7.10.2008 г., 19:38 ч.

Животе мой 

  Поезия » Философска
546 0 7

Животе мой,защо ме мамиш

с безкрайна прелест и красота,

нагиздена като невеста

живях омаяна от любовта?

 

Защо посрещна ме със ласки

в младежките ми щури дни,

ала изпращаш ме със бръчки

в трънливия ми път на старини?

 

Омаяна от тебе крачех

в едно събрала радост и печал,

но те напускам огорчена,

кой ли те е някога раэбрал...

 

 

 

 

© Мадлен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??