Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки
в младежките ми щури дни,
ала изпращаш ме със бръчки
в трънливия ми път на старини?
Омаяна от тебе крачех
в едно събрала радост и печал,
но те напускам огорчена,
кой ли те е някога раэбрал...
© Мадлен All rights reserved.
Много ми хареса твоето стихотворение! Отразява истината в живота, а аз много обичам да виждам истината!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
