Oct 7, 2008, 7:38 PM

Животе мой 

  Poetry » Phylosophy
556 0 7

Животе мой,защо ме мамиш

с безкрайна прелест и красота,

нагиздена като невеста

живях омаяна от любовта?

 

Защо посрещна ме със ласки

в младежките ми щури дни,

ала изпращаш ме със бръчки

в трънливия ми път на старини?

 

Омаяна от тебе крачех

в едно събрала радост и печал,

но те напускам огорчена,

кой ли те е някога раэбрал...

 

 

 

 

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??