Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки
в младежките ми щури дни,
ала изпращаш ме със бръчки
в трънливия ми път на старини?
Омаяна от тебе крачех
в едно събрала радост и печал,
но те напускам огорчена,
кой ли те е някога раэбрал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мадлен Все права защищены
Много ми хареса твоето стихотворение! Отразява истината в живота, а аз много обичам да виждам истината!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
