25 dic 2008, 11:16

Животно...

  Poesía » Otra
740 0 6

Живея аз като животно,

мръсно, гладно без намордник,

без стопанин, гладен, подъл,

за огризки в земята ровя.

 

Надминавам свойте врагове,

без значение - жена, дете,

всичко човешко искам в мене да умре,

та да поживея, аз да издивея.

 

Сдъвквам и изплювам всеки,

застанал той на моята пътека,

захапката голяма, а душата им е крехка,

ще разкъсам всяка жила, всяка вехта дреха.

 

Подивял като пребито, бясно псе,

все повече опорочавам своето сърце.

Свободен, но с високата цена -

нищо аз да нямам с цел да победя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Къшев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...