Животно...
Живея аз като животно,
мръсно, гладно без намордник,
без стопанин, гладен, подъл,
за огризки в земята ровя.
Надминавам свойте врагове,
без значение - жена, дете,
всичко човешко искам в мене да умре,
та да поживея, аз да издивея.
Сдъвквам и изплювам всеки,
застанал той на моята пътека,
захапката голяма, а душата им е крехка,
ще разкъсам всяка жила, всяка вехта дреха.
Подивял като пребито, бясно псе,
все повече опорочавам своето сърце.
Свободен, но с високата цена -
нищо аз да нямам с цел да победя...
© Атанас Къшев All rights reserved.
