14 oct 2023, 15:28

Животът ...

  Poesía
884 6 15

Животът е кратко пътуване,

захвърлено между две вечности.

Страдание, радост, бленуване

и капчица малка – човечност.

 

Животът е чакане, търсене,

спрял миг между дълги дихания.

Неземно дълбоко разтърсване,

обвито докрай в изпитания.

 

Животът е мед и горчилка е,

любови и залези страстни.

Пронизващ стон, чакащ откликване,

борба между пошло и властно.

 

Животът е стъпка в жаравата,

боли, а танцуваш отгоре.

Накрая пътеката – бялата.

Душата жадува простора!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Сенилга. Поздрави и бъди вдъхновена
  • Успех!
  • Така е, Краси, каквото ни е дадено да свършим тук, на този свят, на друг не се полага - искрено ти благодаря за коментара. Поздрави!
  • Имаме нужда от каручката да ни повози напред-назад, да направим каквото трябва и да, душата жадува за простор, но ще помирува докато я возят
  • Мерси, Ники! Желая ти успешна и щастлива седмица! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...