2 oct 2008, 0:41

Животът...

  Poesía
1.1K 0 33

                                                                 "Душата пасе като агне,

                                                                  поглъща красотата на отлива"

                                                                                               Пат Конрой

 

Животът ни-

пътека под кестени.

А бодливите плодчета-

дните...

На утехата-

зелена е ласката.

От листо

сме погалени.

Често скришом

в крайпътните храсти,

правим

най-тайни скривалища

и прибираме там

страховете си.

/подобаващо тихо.../

И отглеждаме трепетно

всяко нежно докосване.

И очакваме пак.

Преди часовете ни-

хрътки във бяг,

да отминат.

Все плетем

цветни мрежи

от залезни пръски

и улавяме дъжд

за душата си.

За да застанем

/накрая/

измити и цветни,

пред витражите

на Вратата...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...