2 oct 2008, 0:41

Животът...

  Poesía
1.1K 0 33

                                                                 "Душата пасе като агне,

                                                                  поглъща красотата на отлива"

                                                                                               Пат Конрой

 

Животът ни-

пътека под кестени.

А бодливите плодчета-

дните...

На утехата-

зелена е ласката.

От листо

сме погалени.

Често скришом

в крайпътните храсти,

правим

най-тайни скривалища

и прибираме там

страховете си.

/подобаващо тихо.../

И отглеждаме трепетно

всяко нежно докосване.

И очакваме пак.

Преди часовете ни-

хрътки във бяг,

да отминат.

Все плетем

цветни мрежи

от залезни пръски

и улавяме дъжд

за душата си.

За да застанем

/накрая/

измити и цветни,

пред витражите

на Вратата...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...