Животът...
"Душата пасе като агне,
поглъща красотата на отлива"
Пат Конрой
Животът ни-
пътека под кестени.
А бодливите плодчета-
дните...
На утехата-
зелена е ласката.
От листо
сме погалени.
Често скришом
в крайпътните храсти,
правим
най-тайни скривалища
и прибираме там
страховете си.
/подобаващо тихо.../
И отглеждаме трепетно
всяко нежно докосване.
И очакваме пак.
Преди часовете ни-
хрътки във бяг,
да отминат.
Все плетем
цветни мрежи
от залезни пръски
и улавяме дъжд
за душата си.
За да застанем
/накрая/
измити и цветни,
пред витражите
на Вратата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
