Животът дебне в мрака...
* * *
"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от вятъра дървета. Ръцете му не трепват, а движенията му са съвършенни..."
(Из филма 300 (Спартанци)
* * *
Животът се облизва в мрака
като вълк надушил крехка стръв,
стаен сред камъните - чака
и дУши - предусеща кръв...
Очите му свирепи - жадни
зеници впиват в моя ден,
Аз зная - той е... гладен,
гладен за такива като мен....
И чака, дебне притаен,
снишава дъх - оголва зъби,
изчаква търпеливо в мен
смелостта да ме загърби...
Но... аз не чувствам страх,
а някаква неясна тръпка
и погледът ми не е плах,
усеща смелите ми стъпки...
Пристъпва леко - лигите текат,
гледа ме с присвита вежда,
лапите от чакане кървят,
да си тръгне всякаква надежда...
Така се гледаме от дълги зими,
щом по територията му газя,
така сме с него - от години,
той дебне ме, а аз се пазя...
И... тихо е! Не чувам да ръмжи,
напускат ме болезнените тръпки,
но... той е там - наоколо "кръжи"
и тихо следва мойте стъпки....
И всяко утро, щом отворя
за новия си ден очи,
отново... с него ще се боря,
а той ще дебне, и... мълчи!...
И пак....
ще се облизва в мрака,
надушил крехката си стръв...
* * *
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И на яве и на сън, и в мрак и в ден, щом съм жива животът чака мен...Няма оттърваване! Поздрав!
-
Велик си! И прав - някак не е реално да танцуваме хармонично с живота, все ще има камъче да ни побоцква в обувката. Виж, започнах да свиквам с поезията ти, нали съм новобранец...чета и се уча!
-
Ама ти си невероятно талантлив!Много готино си го написал
-
"И... тихо е! Не чувам да ръмжи,
напускат ме болезнените тръпки,
но... той е там - наоколо "кръжи"
и тихо следва мойте стъпки...."
...И тихо е... Защото той чете
това което днеска си написал.
И се облизва .Още му се ще
да вижда себе си във твойте стихове...
-
Познато усещане...претворено във Великолепна поезия!
Много силен и вълнуващ стих! с обич, Валентино. -
Поздравления!!!
-
Не знам защо, но много добре ми подейства този стихПрекрасен е!Нека си чака и да си дебне - аз не мисля да му се давам!
-
Поздрави! Някой ми беше казал, че живота е толкова кофти, че свършва бързо, за тези които знаят как да го живеят и продължава безкрайно, за тези, които искат да се отърват от него. Но пък успееш ли да намериш очарованието в това, то значи си щастливец. Още веднъж поздрави, за невероятната образност която си постигнал!
-
Поздравления, Вальо!!!
-
Ей какво става, че си толкова прекрасно поетичен!!!???
Прегръдкиииии!!!! -
Ти си неизчерпаема, поетична енциклопедия!
Възхищение пред музата ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
