Животът дебне в мрака...
* * *
"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от вятъра дървета. Ръцете му не трепват, а движенията му са съвършенни..."
(Из филма 300 (Спартанци)
* * *
Животът се облизва в мрака
като вълк надушил крехка стръв,
стаен сред камъните - чака
и дУши - предусеща кръв...
Очите му свирепи - жадни
зеници впиват в моя ден,
Аз зная - той е... гладен,
гладен за такива като мен....
И чака, дебне притаен,
снишава дъх - оголва зъби,
изчаква търпеливо в мен
смелостта да ме загърби...
Но... аз не чувствам страх,
а някаква неясна тръпка
и погледът ми не е плах,
усеща смелите ми стъпки...
Пристъпва леко - лигите текат,
гледа ме с присвита вежда,
лапите от чакане кървят,
да си тръгне всякаква надежда...
Така се гледаме от дълги зими,
щом по територията му газя,
така сме с него - от години,
той дебне ме, а аз се пазя...
И... тихо е! Не чувам да ръмжи,
напускат ме болезнените тръпки,
но... той е там - наоколо "кръжи"
и тихо следва мойте стъпки....
И всяко утро, щом отворя
за новия си ден очи,
отново... с него ще се боря,
а той ще дебне, и... мълчи!...
И пак....
ще се облизва в мрака,
надушил крехката си стръв...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
