* * *
"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от вятъра дървета. Ръцете му не трепват, а движенията му са съвършенни..."
(Из филма 300 (Спартанци)
* * *
Животът се облизва в мрака
като вълк надушил крехка стръв,
стаен сред камъните - чака
и дУши - предусеща кръв...
Очите му свирепи - жадни
зеници впиват в моя ден,
Аз зная - той е... гладен,
гладен за такива като мен.... ...