Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
31.03.2008 г., 9:38 ч.

Животът дебне в мрака... 

  Поезия
791 0 11

          *          *          *

 

"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от вятъра дървета. Ръцете му не трепват, а движенията му са съвършенни..."

(Из филма 300 (Спартанци)

 

            *          *           * 

 

Животът се облизва в мрака

като вълк надушил крехка стръв,

стаен сред камъните - чака

 и дУши - предусеща кръв...

Очите му свирепи - жадни

зеници впиват в моя ден,

Аз зная - той е... гладен,

гладен за такива като мен....

И чака, дебне притаен,

снишава дъх - оголва зъби,

изчаква търпеливо в мен

смелостта да ме загърби...

Но... аз не чувствам страх,

а някаква неясна тръпка

и погледът ми не е плах,

усеща смелите ми стъпки...

Пристъпва леко - лигите текат,

гледа ме с присвита вежда,

лапите от чакане кървят,

да си тръгне всякаква надежда...

Така се гледаме от дълги зими,

щом по територията му газя,

така сме с него - от години,

той дебне ме, а аз се пазя...

И... тихо е! Не чувам да ръмжи,

напускат ме болезнените тръпки,

но... той е там - наоколо "кръжи"

и тихо следва мойте стъпки....

И всяко утро, щом отворя

за новия си ден очи,

отново... с него ще се боря,

а той ще дебне, и... мълчи!...

 

И пак....

ще се облизва в мрака,

надушил крехката си стръв...

 

          *          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на яве и на сън, и в мрак и в ден, щом съм жива животът чака мен...Няма оттърваване! Поздрав!
  • Велик си! И прав - някак не е реално да танцуваме хармонично с живота, все ще има камъче да ни побоцква в обувката. Виж, започнах да свиквам с поезията ти, нали съм новобранец...чета и се уча!
  • Ама ти си невероятно талантлив!Много готино си го написал
  • "И... тихо е! Не чувам да ръмжи,

    напускат ме болезнените тръпки,

    но... той е там - наоколо "кръжи"

    и тихо следва мойте стъпки...."

    ...И тихо е... Защото той чете
    това което днеска си написал.
    И се облизва .Още му се ще
    да вижда себе си във твойте стихове...

  • Познато усещане...претворено във Великолепна поезия!
    Много силен и вълнуващ стих! с обич, Валентино.
  • Поздравления!!!
  • Не знам защо, но много добре ми подейства този стих Прекрасен е!Нека си чака и да си дебне - аз не мисля да му се давам!
  • Поздрави! Някой ми беше казал, че живота е толкова кофти, че свършва бързо, за тези които знаят как да го живеят и продължава безкрайно, за тези, които искат да се отърват от него. Но пък успееш ли да намериш очарованието в това, то значи си щастливец. Още веднъж поздрави, за невероятната образност която си постигнал!
  • Поздравления, Вальо!!!
  • Ей какво става, че си толкова прекрасно поетичен!!!???
    Прегръдкиииии!!!!
  • Ти си неизчерпаема, поетична енциклопедия!
    Възхищение пред музата ти!
Предложения
: ??:??