15 feb 2009, 17:42

Животът е бушуващ океан

1.1K 0 3

 

Животът още е бушуващ океан,

вълни огромни, биещи скалите!

И лодка малка понесъл ураган,

надежден бряг пък търсещи очите!

 

Сърце тъй нежно, трепетно в гърдите,

то чака там, във трюма - "самота"

да грейнат пак през люкчето звездите

и тихо се отвори мечтаната врата!

 

Ще стихнат бури, вълни ще залюлеят

в прегръдка нежна измъчена душа!

Платна омайна песен ще запеят,

ще тръгна смело по Лунната следа!

 

С тази Вяра ще ходя по вълните,

както Иисус - изправена, без страх!

Така прекрасни, чувствам, ще са дните,

защото пътят си вече аз избрах!!!

 

 

               18.01.2002 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...