Животът е бушуващ океан
Животът още е бушуващ океан,
вълни огромни, биещи скалите!
И лодка малка понесъл ураган,
надежден бряг пък търсещи очите!
Сърце тъй нежно, трепетно в гърдите,
то чака там, във трюма - "самота"
да грейнат пак през люкчето звездите
и тихо се отвори мечтаната врата!
Ще стихнат бури, вълни ще залюлеят
в прегръдка нежна измъчена душа!
Платна омайна песен ще запеят,
ще тръгна смело по Лунната следа!
С тази Вяра ще ходя по вълните,
както Иисус - изправена, без страх!
Така прекрасни, чувствам, ще са дните,
защото пътят си вече аз избрах!!!
18.01.2002 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Харизанова Всички права запазени
