Животът още е бушуващ океан,
вълни огромни, биещи скалите!
И лодка малка понесъл ураган,
надежден бряг пък търсещи очите!
Сърце тъй нежно, трепетно в гърдите,
то чака там, във трюма - "самота"
да грейнат пак през люкчето звездите
и тихо се отвори мечтаната врата!
Ще стихнат бури, вълни ще залюлеят
в прегръдка нежна измъчена душа!
Платна омайна песен ще запеят,
ще тръгна смело по Лунната следа! ...