15 февр. 2009 г., 17:42

Животът е бушуващ океан

1K 0 3

 

Животът още е бушуващ океан,

вълни огромни, биещи скалите!

И лодка малка понесъл ураган,

надежден бряг пък търсещи очите!

 

Сърце тъй нежно, трепетно в гърдите,

то чака там, във трюма - "самота"

да грейнат пак през люкчето звездите

и тихо се отвори мечтаната врата!

 

Ще стихнат бури, вълни ще залюлеят

в прегръдка нежна измъчена душа!

Платна омайна песен ще запеят,

ще тръгна смело по Лунната следа!

 

С тази Вяра ще ходя по вълните,

както Иисус - изправена, без страх!

Така прекрасни, чувствам, ще са дните,

защото пътят си вече аз избрах!!!

 

 

               18.01.2002 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...