29 ene 2020, 2:27

Животът е умиране безкрайно

  Poesía
652 5 7

Живея във поробена страна,

страна в която всеки е предаван,

страна в която само младостта

е ценност на живота – свръхнаграда.

 

Живея, а умирам всеки ден

в себеубиването. Орисия!

Живеене, като неистов плен

във тленност, прокълната със магия.

 

Умирането също е живот,

животът пък – умиране безкрайно.

Какво дочух – наричаш ме идиот,

с гласът на тленност, лепкаво-омайна!

 

Не се гневете, всичко е добре,

добре започна и така ще свърши.

От дъх на черно утринно кафе,

до чаша със абсент, след ден откършен!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на коментарите Ви! Мариелка, благодаря ти, Дамян е велик! Скоро бях на среща с Надежда - съпругата му - разказа много интересни спомени! Поздрави, Мария, Ели, Весо, Дени, Пепи!
  • Мариела е отговорила прекрасно!
    И въобще - с всичките ви коментари съм съгласна!
    Поздравления към всички, но първо към Дани, предизвикал ви!
  • Дупка или кратер?
    “Когато си на дъното на пъкъла,
    когато си най-тъжен, най-злочест,
    от парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез.

    Когато от безпътица премазан си
    и си зазидан в четири стени,
    от всички свои пътища прерязани
    нов път си направи и пак тръгни.

    Светът когато мръкне пред очите ти
    и притъмнява в тези две очи,
    сам слънце си създай и от лъчите му
    с последния до него се качи.

    Трънлив и сляп е на живота ребусът,
    на кръст разпъва нашите души.
    Загубил всичко, не загубвай себе си –
    единствено така ще го решиш!”

    ― Дамян Дамянов
  • Много е хубаво, Данаил. Моите поздравления за последния стих 👌

    Не се гневете, всичко е добре,

    добре започна и така ще свърши.

    От дъх на черно утринно кафе,

    до чаша със абсент, след ден откършен
  • Данси, не страната, а душите ни са робски и орисията ни също. Много силно, Браво!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...