Jan 29, 2020, 2:27 AM

Животът е умиране безкрайно

  Poetry
654 5 7

Живея във поробена страна,

страна в която всеки е предаван,

страна в която само младостта

е ценност на живота – свръхнаграда.

 

Живея, а умирам всеки ден

в себеубиването. Орисия!

Живеене, като неистов плен

във тленност, прокълната със магия.

 

Умирането също е живот,

животът пък – умиране безкрайно.

Какво дочух – наричаш ме идиот,

с гласът на тленност, лепкаво-омайна!

 

Не се гневете, всичко е добре,

добре започна и така ще свърши.

От дъх на черно утринно кафе,

до чаша със абсент, след ден откършен!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се на коментарите Ви! Мариелка, благодаря ти, Дамян е велик! Скоро бях на среща с Надежда - съпругата му - разказа много интересни спомени! Поздрави, Мария, Ели, Весо, Дени, Пепи!
  • Мариела е отговорила прекрасно!
    И въобще - с всичките ви коментари съм съгласна!
    Поздравления към всички, но първо към Дани, предизвикал ви!
  • Дупка или кратер?
    “Когато си на дъното на пъкъла,
    когато си най-тъжен, най-злочест,
    от парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез.

    Когато от безпътица премазан си
    и си зазидан в четири стени,
    от всички свои пътища прерязани
    нов път си направи и пак тръгни.

    Светът когато мръкне пред очите ти
    и притъмнява в тези две очи,
    сам слънце си създай и от лъчите му
    с последния до него се качи.

    Трънлив и сляп е на живота ребусът,
    на кръст разпъва нашите души.
    Загубил всичко, не загубвай себе си –
    единствено така ще го решиш!”

    ― Дамян Дамянов
  • Много е хубаво, Данаил. Моите поздравления за последния стих 👌

    Не се гневете, всичко е добре,

    добре започна и така ще свърши.

    От дъх на черно утринно кафе,

    до чаша със абсент, след ден откършен
  • Данси, не страната, а душите ни са робски и орисията ни също. Много силно, Браво!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...