29.01.2020 г., 2:27

Животът е умиране безкрайно

653 5 7

Живея във поробена страна,

страна в която всеки е предаван,

страна в която само младостта

е ценност на живота – свръхнаграда.

 

Живея, а умирам всеки ден

в себеубиването. Орисия!

Живеене, като неистов плен

във тленност, прокълната със магия.

 

Умирането също е живот,

животът пък – умиране безкрайно.

Какво дочух – наричаш ме идиот,

с гласът на тленност, лепкаво-омайна!

 

Не се гневете, всичко е добре,

добре започна и така ще свърши.

От дъх на черно утринно кафе,

до чаша със абсент, след ден откършен!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се на коментарите Ви! Мариелка, благодаря ти, Дамян е велик! Скоро бях на среща с Надежда - съпругата му - разказа много интересни спомени! Поздрави, Мария, Ели, Весо, Дени, Пепи!
  • Мариела е отговорила прекрасно!
    И въобще - с всичките ви коментари съм съгласна!
    Поздравления към всички, но първо към Дани, предизвикал ви!
  • Дупка или кратер?
    “Когато си на дъното на пъкъла,
    когато си най-тъжен, най-злочест,
    от парещите въглени на мъката
    си направи сам стълба и излез.

    Когато от безпътица премазан си
    и си зазидан в четири стени,
    от всички свои пътища прерязани
    нов път си направи и пак тръгни.

    Светът когато мръкне пред очите ти
    и притъмнява в тези две очи,
    сам слънце си създай и от лъчите му
    с последния до него се качи.

    Трънлив и сляп е на живота ребусът,
    на кръст разпъва нашите души.
    Загубил всичко, не загубвай себе си –
    единствено така ще го решиш!”

    ― Дамян Дамянов
  • Много е хубаво, Данаил. Моите поздравления за последния стих 👌

    Не се гневете, всичко е добре,

    добре започна и така ще свърши.

    От дъх на черно утринно кафе,

    до чаша със абсент, след ден откършен
  • Данси, не страната, а душите ни са робски и орисията ни също. Много силно, Браво!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...