27 may 2009, 16:42

Животът, животът ми е отнет

  Poesía » Otra
696 0 3

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!

Животът, животът ми е отнет
от лоша орис и лош сюжет,
скрити в мраморното ми сърце,
кървящо тихо във тъмнината.

А, аз съм в мрачната пустиня
затъвайки сам във дълбока тиня,
търся, но няма и капчица вода,
а само как жадувам аз за твоето ,,да''.

Животът, животът ми е отнет
от един непознат мрачен силует
и капчиците кръв в душата
са заради теб и самотата!

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!

                 27.V.2009.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Кузев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • последната строфа най-много ми хареса а м/у другото, в третата - "а"- то, АЗ ли трябва да бъде или.. ?
  • Е, съгласен съм абсолютно с теб, че човек сам си гради съдбата, а за щастливите поети съм съгласен, че има такива например аз не може да се каже, че съм нещастен
  • Не е задължително да е точно така, в доста голяма степен съдбата е нещо което човек сам определя...чрез действията и бездействията си, не бъди толкова ...обречен, знам, че някъде там има надежда, има "Да" и има Щастливи поети. Прегръщам те.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...