27.05.2009 г., 16:42

Животът, животът ми е отнет

697 0 3

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!

Животът, животът ми е отнет
от лоша орис и лош сюжет,
скрити в мраморното ми сърце,
кървящо тихо във тъмнината.

А, аз съм в мрачната пустиня
затъвайки сам във дълбока тиня,
търся, но няма и капчица вода,
а само как жадувам аз за твоето ,,да''.

Животът, животът ми е отнет
от един непознат мрачен силует
и капчиците кръв в душата
са заради теб и самотата!

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!

                 27.V.2009.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • последната строфа най-много ми хареса а м/у другото, в третата - "а"- то, АЗ ли трябва да бъде или.. ?
  • Е, съгласен съм абсолютно с теб, че човек сам си гради съдбата, а за щастливите поети съм съгласен, че има такива например аз не може да се каже, че съм нещастен
  • Не е задължително да е точно така, в доста голяма степен съдбата е нещо което човек сам определя...чрез действията и бездействията си, не бъди толкова ...обречен, знам, че някъде там има надежда, има "Да" и има Щастливи поети. Прегръщам те.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...