27 мая 2009 г., 16:42

Животът, животът ми е отнет

Поэзия » Другая

698 0 3

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!

Животът, животът ми е отнет
от лоша орис и лош сюжет,
скрити в мраморното ми сърце,
кървящо тихо във тъмнината.

А, аз съм в мрачната пустиня
затъвайки сам във дълбока тиня,
търся, но няма и капчица вода,
а само как жадувам аз за твоето ,,да''.

Животът, животът ми е отнет
от един непознат мрачен силует
и капчиците кръв в душата
са заради теб и самотата!

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!

27.V.2009.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

locaaa_f (Биляна)

последната строфа най-много ми хареса а м/у другото, в третата - "а"- то, АЗ ли трябва да бъде или.. ?

2009-05-30T17:45:39+03:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

Е, съгласен съм абсолютно с теб, че човек сам си гради съдбата, а за щастливите поети съм съгласен, че има такива например аз не може да се каже, че съм нещастен

2009-05-27T17:30:19+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Не е задължително да е точно така, в доста голяма степен съдбата е нещо което човек сам определя...чрез действията и бездействията си, не бъди толкова ...обречен, знам, че някъде там има надежда, има "Да" и има Щастливи поети. Прегръщам те.

2009-05-27T16:58:52+03:00