9 jul 2007, 16:13

Животът на Човека

  Poesía
779 0 9

Всеки обича в този прекрасен живот!
И съдбата човешка е като нежния спомен -
предвещаващи есен, листи окапващи,
жилки, горещото на лятото поели,


шумът на Земя, на птиците нощните пориви,
на морския бряг далечината, нейде закътана...
Не са достатъчни навярно и без край
на живота свой историите да напишем.


Сред мириса на овлажнял букет от магаритки,
дори не само от цветя, дори и спомени за грях...
Фенерът ще запаля - отново да спечеля
дървета, вечери, съзвездия, блещукащи над тях.


И хора, отминаващи след утринния поздрав.
Където и да бъдат те - след мигове необуздани,
дори и след това... дърветата да бъдат пак дървета,
звездите блеснали - отново истински звезди.



Спомен във небитието е животът на Човека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...