Животът на Човека
Всеки обича в този прекрасен живот!
И съдбата човешка е като нежния спомен -
предвещаващи есен, листи окапващи,
жилки, горещото на лятото поели,
шумът на Земя, на птиците нощните пориви,
на морския бряг далечината, нейде закътана...
Не са достатъчни навярно и без край
на живота свой историите да напишем.
Сред мириса на овлажнял букет от магаритки,
дори не само от цветя, дори и спомени за грях...
Фенерът ще запаля - отново да спечеля
дървета, вечери, съзвездия, блещукащи над тях.
И хора, отминаващи след утринния поздрав.
Където и да бъдат те - след мигове необуздани,
дори и след това... дърветата да бъдат пак дървета,
звездите блеснали - отново истински звезди.
Спомен във небитието е животът на Човека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
