19 sept 2006, 1:46

Животът сега

  Poesía
839 0 3
Ние живеем сега в живота:
от минало вече не се и боим
и бъдещи планове вече не правим,
към нашата цел всяка крачка броим.

Тя ни поглъща все по-изцяло -
превърна се в наш жизнен стремеж.
За нашето утре не мислиме вече,
живеем сега, по-точно - днес.

Животът ни блъска и вечно отхвърля,
и прави ни пречки навред,
но нашата цел многократно ни връща
да крачим бързо напред.

Понякога трябва да спрем и да кажем:
"Защо е така и точно на мен?"
"Животът ми утре дали ще е важен
или като днешния, тъй заблуден?"

И продължаваме все така да живеем,
без бъдещи планове, но с вечен стремеж,
че някога все ще успеем
в живота ни малък и вещ.

Ти ще постигнеш целта си, аз вярвам
и искам да вярваш и ти,
не трябва да ходим вечно "на пръсти"
и все с просълзени очи.

И все пак, когато постигнем целта си,
ще имаме друга, с по-друг стремеж.
Не е ли основната цел според тебе,
да бъдем сега, в този миг, точно днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...