19.09.2006 г., 1:46

Животът сега

837 0 3
Ние живеем сега в живота:
от минало вече не се и боим
и бъдещи планове вече не правим,
към нашата цел всяка крачка броим.

Тя ни поглъща все по-изцяло -
превърна се в наш жизнен стремеж.
За нашето утре не мислиме вече,
живеем сега, по-точно - днес.

Животът ни блъска и вечно отхвърля,
и прави ни пречки навред,
но нашата цел многократно ни връща
да крачим бързо напред.

Понякога трябва да спрем и да кажем:
"Защо е така и точно на мен?"
"Животът ми утре дали ще е важен
или като днешния, тъй заблуден?"

И продължаваме все така да живеем,
без бъдещи планове, но с вечен стремеж,
че някога все ще успеем
в живота ни малък и вещ.

Ти ще постигнеш целта си, аз вярвам
и искам да вярваш и ти,
не трябва да ходим вечно "на пръсти"
и все с просълзени очи.

И все пак, когато постигнем целта си,
ще имаме друга, с по-друг стремеж.
Не е ли основната цел според тебе,
да бъдем сега, в този миг, точно днес!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...