19 сент. 2006 г., 01:46

Животът сега

838 0 3
Ние живеем сега в живота:
от минало вече не се и боим
и бъдещи планове вече не правим,
към нашата цел всяка крачка броим.

Тя ни поглъща все по-изцяло -
превърна се в наш жизнен стремеж.
За нашето утре не мислиме вече,
живеем сега, по-точно - днес.

Животът ни блъска и вечно отхвърля,
и прави ни пречки навред,
но нашата цел многократно ни връща
да крачим бързо напред.

Понякога трябва да спрем и да кажем:
"Защо е така и точно на мен?"
"Животът ми утре дали ще е важен
или като днешния, тъй заблуден?"

И продължаваме все така да живеем,
без бъдещи планове, но с вечен стремеж,
че някога все ще успеем
в живота ни малък и вещ.

Ти ще постигнеш целта си, аз вярвам
и искам да вярваш и ти,
не трябва да ходим вечно "на пръсти"
и все с просълзени очи.

И все пак, когато постигнем целта си,
ще имаме друга, с по-друг стремеж.
Не е ли основната цел според тебе,
да бъдем сега, в този миг, точно днес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...