Животът сега
от минало вече не се и боим
и бъдещи планове вече не правим,
към нашата цел всяка крачка броим.
Тя ни поглъща все по-изцяло -
превърна се в наш жизнен стремеж.
За нашето утре не мислиме вече,
живеем сега, по-точно - днес.
Животът ни блъска и вечно отхвърля,
и прави ни пречки навред,
но нашата цел многократно ни връща
да крачим бързо напред.
Понякога трябва да спрем и да кажем:
"Защо е така и точно на мен?"
"Животът ми утре дали ще е важен
или като днешния, тъй заблуден?"
И продължаваме все така да живеем,
без бъдещи планове, но с вечен стремеж,
че някога все ще успеем
в живота ни малък и вещ.
Ти ще постигнеш целта си, аз вярвам
и искам да вярваш и ти,
не трябва да ходим вечно "на пръсти"
и все с просълзени очи.
И все пак, когато постигнем целта си,
ще имаме друга, с по-друг стремеж.
Не е ли основната цел според тебе,
да бъдем сега, в този миг, точно днес!
© Таня All rights reserved.