9 ene 2024, 9:38

Животът - този сън недосънуван

  Poesía
564 4 6

Животът ни е разделен на части –

от раждане до сетните ни дни.

Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,

приветстваме света, едва дошли.

 

Днес всеки спомен стопля ни сърцата!

Пък оня вик е всъщност детски смях,

и връща ни в света невинен на децата,

и искрено завиждаме на тях.

 

По-късно този смях прелива в песен

за първата, най-чистата любов –

и радостна, и тъжна, но чудесна,

показваща света красив и нов...

 

А утре може да е плач на птица,

кръжаща над порутено гнездо...

Надежда блясва в нас като искрица,

че подир лошо идва и добро...

 

Изнизва се през смях, и плач, и песен,

върви поредицата земни дни.

Смехът е често от тъга заместен,

но с болките се справяме сами.

 

Животът ни - тоз сън недосънуван,

довеждаме накрая до финал -

достойно  изживян или бленуван,

все нещо взел е, друго ни е дал!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© nik_man Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста мъгляв е споменът от първата ми глътка въздух, която съм поел, Валя... Но ти благодаря, че ме осветли по въпроса!... Пак заповядай при мен!...
  • Не знам дали знаеш, но последният ни дъх е всъщност първата глътка въздух, която сме поели.
  • Вили, благодаря, че постави стихчето в любими!
  • Радвам се, че ти харесва, Скити! Добре дошла на страничката ми!
  • Много добър стих! Хареса ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...