9 ene 2024, 9:38

Животът - този сън недосънуван

  Poesía
562 4 6

Животът ни е разделен на части –

от раждане до сетните ни дни.

Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,

приветстваме света, едва дошли.

 

Днес всеки спомен стопля ни сърцата!

Пък оня вик е всъщност детски смях,

и връща ни в света невинен на децата,

и искрено завиждаме на тях.

 

По-късно този смях прелива в песен

за първата, най-чистата любов –

и радостна, и тъжна, но чудесна,

показваща света красив и нов...

 

А утре може да е плач на птица,

кръжаща над порутено гнездо...

Надежда блясва в нас като искрица,

че подир лошо идва и добро...

 

Изнизва се през смях, и плач, и песен,

върви поредицата земни дни.

Смехът е често от тъга заместен,

но с болките се справяме сами.

 

Животът ни - тоз сън недосънуван,

довеждаме накрая до финал -

достойно  изживян или бленуван,

все нещо взел е, друго ни е дал!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© nik_man Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста мъгляв е споменът от първата ми глътка въздух, която съм поел, Валя... Но ти благодаря, че ме осветли по въпроса!... Пак заповядай при мен!...
  • Не знам дали знаеш, но последният ни дъх е всъщност първата глътка въздух, която сме поели.
  • Вили, благодаря, че постави стихчето в любими!
  • Радвам се, че ти харесва, Скити! Добре дошла на страничката ми!
  • Много добър стих! Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...