Животът - този сън недосънуван
Животът ни е разделен на части –
от раждане до сетните ни дни.
Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,
приветстваме света, едва дошли.
Днес всеки спомен стопля ни сърцата!
Пък оня вик е всъщност детски смях,
и връща ни в света невинен на децата,
и искрено завиждаме на тях.
По-късно този смях прелива в песен
за първата, най-чистата любов –
и радостна, и тъжна, но чудесна,
показваща света красив и нов...
А утре може да е плач на птица,
кръжаща над порутено гнездо...
Надежда блясва в нас като искрица,
че подир лошо идва и добро...
Изнизва се през смях, и плач, и песен,
върви поредицата земни дни.
Смехът е често от тъга заместен,
но с болките се справяме сами.
Животът ни - тоз сън недосънуван,
довеждаме накрая до финал -
достойно изживян или бленуван,
все нещо взел е, друго ни е дал!...
© nik_man All rights reserved.
