nikelo (nik_man)
7 10
9 янв. 2024 г., 09:38

Животът - този сън недосънуван 

  Поэзия
211 2 8

Животът ни е разделен на части –

от раждане до сетните ни дни.

Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,

приветстваме света, едва дошли.

 

Днес всеки спомен стопля ни сърцата!

Пък оня вик е всъщност детски смях,

и връща ни в света невинен на децата,

и искрено завиждаме на тях.

 

По-късно този смях прелива в песен

за първата, най-чистата любов –

и радостна, и тъжна, но чудесна,

показваща света красив и нов...

 

А утре може да е плач на птица,

кръжаща над порутено гнездо...

Надежда блясва в нас като искрица,

че подир лошо идва и добро...

 

Изнизва се през смях, и плач, и песен,

върви поредицата земни дни.

Смехът е често от тъга заместен,

но с болките се справяме сами.

 

Животът ни - тоз сън недосънуван,

довеждаме накрая до финал -

достойно  изживян или бленуван,

все нещо взел е, друго ни е дал!...

 

 

© nik_man Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доста мъгляв е споменът от първата ми глътка въздух, която съм поел, Валя... Но ти благодаря, че ме осветли по въпроса!... Пак заповядай при мен!...
  • Не знам дали знаеш, но последният ни дъх е всъщност първата глътка въздух, която сме поели.
  • Вили, благодаря, че постави стихчето в любими!
  • Радвам се, че ти харесва, Скити! Добре дошла на страничката ми!
  • Много добър стих! Хареса ми!
  • Благодаря, че се отбихте и днес на моята страничка, Бела и Петя!
  • Страхотно. Хареса ми!
Предложения
: ??:??