9 янв. 2024 г., 09:38

Животът - този сън недосънуван

565 4 6

Животът ни е разделен на части –

от раждане до сетните ни дни.

Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,

приветстваме света, едва дошли.

 

Днес всеки спомен стопля ни сърцата!

Пък оня вик е всъщност детски смях,

и връща ни в света невинен на децата,

и искрено завиждаме на тях.

 

По-късно този смях прелива в песен

за първата, най-чистата любов –

и радостна, и тъжна, но чудесна,

показваща света красив и нов...

 

А утре може да е плач на птица,

кръжаща над порутено гнездо...

Надежда блясва в нас като искрица,

че подир лошо идва и добро...

 

Изнизва се през смях, и плач, и песен,

върви поредицата земни дни.

Смехът е често от тъга заместен,

но с болките се справяме сами.

 

Животът ни - тоз сън недосънуван,

довеждаме накрая до финал -

достойно  изживян или бленуван,

все нещо взел е, друго ни е дал!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© nik_man Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста мъгляв е споменът от първата ми глътка въздух, която съм поел, Валя... Но ти благодаря, че ме осветли по въпроса!... Пак заповядай при мен!...
  • Не знам дали знаеш, но последният ни дъх е всъщност първата глътка въздух, която сме поели.
  • Вили, благодаря, че постави стихчето в любими!
  • Радвам се, че ти харесва, Скити! Добре дошла на страничката ми!
  • Много добър стих! Хареса ми!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....