И старата чешма не спря да пее песни.
Разказваше за миналото тя:
за стръмните баири, златните поля,
за хората, мечтите, за пътеките им тесни,
за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя!
И гледаш как в шепите ти се събират
кристално-чистите сълзи.
Лице към тях навел,
устни към водата допрял.
Презрял с годините...
там, де извират любов и красота!
Където раждат се искри.