7 jul 2010, 11:01

Животът, в който всяка дума означава нещо

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

                                        И старата чешма не спря да пее песни.

                                        Разказваше за миналото тя:

                                        за стръмните баири, златните поля,

                                        за хората, мечтите, за пътеките им тесни,

                                        за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя!

 

                                        И гледаш как в шепите ти се събират

                                        кристално-чистите сълзи.

                                        Лице към тях навел,

                                        устни към водата допрял.

                                        Презрял с годините...

                                        там, де извират любов и красота!

                                        Където раждат се искри.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благословени нека са ръцете
    на оня майстор, дето те градил.
    Тук срещнах аз най-хубавото цвете
    през веселия шеговит април.
    Ти жадно от чешмата пи тогава,
    аз гледах отстрани смълчан, смутен,
    а после щом си тръгна до забрава
    целувах с устни чучура студен.
    А той шуртеше, с ледена милувка
    обливаше пресъхнали уста.
    Това ни беше първата целувка -
    най-хубава за мен остана тя.
    Сега избърсвам влажните клепачи,
    денят се къпе в слънчеви лъчи,
    чешмата пак тече, но всъщност плаче
    и гледа ме със твоите очи.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...