7.07.2010 г., 11:01

Животът, в който всяка дума означава нещо

1.2K 0 1

                                        И старата чешма не спря да пее песни.

                                        Разказваше за миналото тя:

                                        за стръмните баири, златните поля,

                                        за хората, мечтите, за пътеките им тесни,

                                        за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя!

 

                                        И гледаш как в шепите ти се събират

                                        кристално-чистите сълзи.

                                        Лице към тях навел,

                                        устни към водата допрял.

                                        Презрял с годините...

                                        там, де извират любов и красота!

                                        Където раждат се искри.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благословени нека са ръцете
    на оня майстор, дето те градил.
    Тук срещнах аз най-хубавото цвете
    през веселия шеговит април.
    Ти жадно от чешмата пи тогава,
    аз гледах отстрани смълчан, смутен,
    а после щом си тръгна до забрава
    целувах с устни чучура студен.
    А той шуртеше, с ледена милувка
    обливаше пресъхнали уста.
    Това ни беше първата целувка -
    най-хубава за мен остана тя.
    Сега избърсвам влажните клепачи,
    денят се къпе в слънчеви лъчи,
    чешмата пак тече, но всъщност плаче
    и гледа ме със твоите очи.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...