7 июл. 2010 г., 11:01

Животът, в който всяка дума означава нещо 

  Поэзия » Другая
862 0 1

                                        И старата чешма не спря да пее песни.

                                        Разказваше за миналото тя:

                                        за стръмните баири, златните поля,

                                        за хората, мечтите, за пътеките им тесни,

                                        за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя!

 

                                        И гледаш как в шепите ти се събират

                                        кристално-чистите сълзи.

                                        Лице към тях навел,

                                        устни към водата допрял.

                                        Презрял с годините...

                                        там, де извират любов и красота!

                                        Където раждат се искри.

 

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благословени нека са ръцете
    на оня майстор, дето те градил.
    Тук срещнах аз най-хубавото цвете
    през веселия шеговит април.
    Ти жадно от чешмата пи тогава,
    аз гледах отстрани смълчан, смутен,
    а после щом си тръгна до забрава
    целувах с устни чучура студен.
    А той шуртеше, с ледена милувка
    обливаше пресъхнали уста.
    Това ни беше първата целувка -
    най-хубава за мен остана тя.
    Сега избърсвам влажните клепачи,
    денят се къпе в слънчеви лъчи,
    чешмата пак тече, но всъщност плаче
    и гледа ме със твоите очи.
Предложения
: ??:??