Животът, в който всяка дума означава нещо
И старата чешма не спря да пее песни.
Разказваше за миналото тя:
за стръмните баири, златните поля,
за хората, мечтите, за пътеките им тесни,
за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя!
И гледаш как в шепите ти се събират
кристално-чистите сълзи.
Лице към тях навел,
устни към водата допрял.
Презрял с годините...
там, де извират любов и красота!
Където раждат се искри.
© Петко Петков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
на оня майстор, дето те градил.
Тук срещнах аз най-хубавото цвете
през веселия шеговит април.
Ти жадно от чешмата пи тогава,
аз гледах отстрани смълчан, смутен,
а после щом си тръгна до забрава
целувах с устни чучура студен.
А той шуртеше, с ледена милувка
обливаше пресъхнали уста.
Това ни беше първата целувка -
най-хубава за мен остана тя.
Сега избърсвам влажните клепачи,
денят се къпе в слънчеви лъчи,
чешмата пак тече, но всъщност плаче
и гледа ме със твоите очи.