koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
30 jul 2013, 20:52

Живяхме във любов 

  Poesía
353 0 6

Остаряваш, мила. Остаряваш.

Ставаш бяла, бяла, като сняг.

Вече върхове не покоряваш...

Трудно плуваш до отсрещен бряг.

 

Пенсийката малка си я къташ

за спокойни утре старини.

А душата си къде ще скъташ,

щом надойдат лютите слани?

 

Но макар и вече застарели,

имаме във себе си любов.

Свършиха се чувства закъснели,

късно ни е днес за статус нов.

 

Мойта пенсия не е голяма.

Че работим двама е добре.

Съпротивата я вече няма -

всеки днеска ще ни разбере.

 

Знам. До края двама ще работим.

Няма лесно да подвием крак.

Няма смисъл днеска да боботим...

Тъй и тъй ще ни настигне мрак.

 

Нека да оставим светъл спомен,

че живяхме двама във любов

и да се преселиме след помен

в оня дом последен, но пък нов.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??